СЪОБЩЕНИЕ, във връзка с възникналата извънредна ситуация с епидемията с кронавирус

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, ВОДОЛАЗИ И ПРИЯТЕЛИ!

В последните дни ситуацията в страната и света, възникнала в резултат на разпространението на епидемията от корoнавируса Covid-19 се усложни. Всички сте информирани от медии за мерките, които нашето правителство предприема за ограничаване на инфекцията и поведението, което всеки един от нас трябва да има е този момент. Нужно е самосъзнание, като се спазват стриктно препоръките за социална изолация и висока лична и комунална хигиена.

В тази връзка УС на БНАПД се обръща към всички да се съобразяваме с наложените ограничителни мерки и предписаните от властите модели за поведение. Като същевременно напълно се присъединяваме и към апела на Международната централа на КМАС, изразен официално в приложеното долу писмо (прилагаме превод, направен от д-р Шопов)

Скъпи приятели на CMAS

Медицинската комисия беше помолена да даде изявление за избухването на епдемията с Covid-19 за своите членове. CMAS е международна организация и в този момент пандемията Covid-19 е в различни етапи в различните страни. В някои страни почти няма инфекция и целта им е да поддържат страната си чиста; така че те предприемат защитни мерки на своите граници. В много страни има значителен брой пациенти и там целта е да се забави разпространението, за да има по всяко време достатъчно средства за лечение на тежко болни хора. А в някои страни изглежда, че количеството на новите случаи на инфекция намаляват. Въпреки това, човек трябва да бъде внимателен, защото поведението на тази нова инфекция все още не е добре известно. Това означава, че всяка държава има различна политика по отношение на това заболяване.

Слушайте официалните национални и местни медицински органи във Вашата страна, какво поведение да спазвате. И моля Ви, моля, слушайте само експертите по този въпрос. Интернет е пълен с фалшиви новини!

Има ли мерки, които се отнасят за всички?

Известно е, че респираторните вируси могат да се разпространяват по въздуха и чрез директно докосване на хората. Затова избягвайте да се ръкувате и пазете дистанция от околните. Мийте ръцете си редовно и когато боледувате, останете вкъщи и информирайте личния си лекар и околните.

Водолазите също са редовни пътници. Освен забраната за пътуване до определени страни, препоръчително е да пътувате само когато е необходимо. И когато трябва да пътувате, бъдете сигурни, че сте в добро здраве.

Струпването на много хора за провеждане на спорти срещи трябва да се избягва. Гледането на спортни събития като зрител не е необходимо занимание и срещите най-вече могат да се проведат в друг момент. CMAS действа по този начин въз основа на експертни становища. В много страни басейните, където водолазите тренират, са затворени за известно време.

Covid-19 е сериозно заболяване, действащо като тежък грип. Това може да бъде опасно особено за възрастните хора и тези, които вече са болни. За щастие повечето хора изпитват леки или умерени симптоми. Но за да предпазим другите и себе си, трябва да се преборим с тази пандемия. В световен мащаб СЗО е правилният източник на информация.

За конкретни мерки се обърнете към Вашия национален медицински орган.

 Д-р Джон Гьортс
Председател на Медицинска комисия на CMAS

 Колеги,

В тази връзка УС отменя провеждането на семинара за преподготовка на инструторите, който беше обявен за 21.03.2020 г.

На свое заседание  тази седмица УС ще вземе решение дали е целесъобразно да се промени за по-късна дата и провеждането на Общото събрание на Асоциацията (сега обявената дата е 11.04.2020), за което ще бедете своевременно информирани.

Ако имате някакви въпроси, касаещи този проблем и водолазната Ви дейност, можете да се обръщате към доц. д-р Никола Шопов за съвет и консултация (e-mail: drschopov@abv.bg) 

Пожелаваме много здраве на всички Вас и Вашите близки!

 УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БНАПД

Дехидратация при водолазите

 доцент д-р Никола Шопов, дм

      Дехидратацията е състояние, при което има намалено съдържание на течности в тъканите на човека. Популярното име на този синдром е обезводняване на организма. Тя може да се причини от увеличени загуби на течности от организма, от недостатъчен прием на такива или от комбинацията на двете обстоятелства. Някои от по-честите причини за значителна загуба на течности от организма са: обилното изпотяване, повръщането,  разстройството,  високата  телесна  температура,  засиленото уриноотделяне (повишена диуреза) и др. При нормалния акт на дишане също се губи значително количество течности, тъй като в издишвания въздух винаги има водни пари (парциалното налягане на H2O в алвеолите е 47 мм Hg). 

    Други причини водещи  до по-бързо обезводняване на организма са някои заболявания (диабет, бъбречни  заболявания), употребата на алкохол и други засилващи уринирането напитки (съдържащи кофеин), пребиваването в среда на повишено околно налягане, употребата на някои медикаменти и др. Децата по-лесно се обезводняват в сравнение с възрастните, поради по-малкия  телесен  обем  и  по-бързия обмен на течности и електролити в организма на детето.
      Дехидратацията  е класифицира на степени като лека, средна и тежка, въз основа на процента на загуба на телесни течности, които не са възстановени навреме и в необходимите  електролитни  пропорции. Тежката дехидратация е животозастрашаващо състояние, което може да предизвика значителни физиологични изменения и болестни синдроми, които изискват незабавна медицинска помощ и лечение. Във водолазната практика дехидратацията е всеизвестен фактор, допринасящ за увеличаване на риска от развитие на декомпресионна болест.

 По-характерните симптоми на дехидратацията са:

  • суха кожа;
  • отделяне  на  малко  количество  урина  или  спиране  на  уринирането  с  часове
    (урината е концентрирана и с тъмножълт цвят);
  • намалено отделяне на сълзи, хлътнали очни ябълки;
  • силна отпадналост, летаргия до коматозно състояние (при тежка дехидратация).
  •  пресъхнала или „лепкава” уста, чувство на жажда

  При преглед обикновено се установява:

  •  ниско артериално кръвно налягане; 

  • положителна ортостатична проба (рязко спадане на кръвното налягане, до получаване на световъртеж и колапс при бързо изправяне на пациента на крака от легнало положение);
  • ускорена сърдечна честота (учестен пулс);
  • намален тургор на кожата (намалена еластичност);
  • намален капилярен рефлекс (притиска се крайната фаланга на някой пръст и след отпускането ѝ кръвонапълването на капилярите под нокъта е забавено);
  • сомнолентност, колапс и шок. 

      Правят се лабораторни изследвания на кръвта и урината, които показват специфични показатели за дехидратацията и нарушения електролитен баланс.

     Както вече казах, обезводняването на организма при водолазите е много често явление и това представлява голям риск за увеличаване на вероятността от поява на декомпресионни симптоми. При едно гмуркане без извършване на тежки физически усилия, на малка дълбочина и оптимална температура на водата, ориентировъчно се губи по 1 литър телесни течности на час престой под вода. При дехидратацията се нарушават съществено реологичните качества на кръвта. По-разбираемо това значи, че кръвта се концентрира, променя се обемът и формата на червените кръвни клетки, затруднява се техният транспорт и се улеснява запушването на кръвните капиляри от евентуални газови мехурчета, получили се при декомпресията (по-лесна газова емболия). При обезводняване се губят и полезни минерални вещества и по-често се получават схващания (крампи) на мускулатурата на крайниците. Забавя се и отделянето на инертния газ от тъканите.
     Множество фактори, свързани с водолазната практика, улесняват настъпването на дехидратацията, както при SCUBA, така и при фриидайвинга. Някои от тях са: 

  • Т. нар. „рефлекс на потапянето” (Immersion Reflex). Дори само при потапяне на тялото в солената морска вода, организмът на водолаза започва да се обезводнява, поради настъпването на процес на осмоза през кожата. Този ефект на осмоза причинява извличане на телесна течност (в която има разтворен 0.9% NaCl) от тялото на водолаза в посока морската вода (солеността на Черно Море е около 1.8%, на Средиземно море 3.6%, Червено море 4.4% и повече), в резултат на което постепенно настъпва дехидратация на организма.
  • Имерсионна диуреза. Така се нарича синдромът, при който има спонтанно увеличение на уринирането непосредствено след потапяне на тялото във вода. Тя се дължи на множество комплексни фактори, като най-важните са: влиянието на повишеното хидростатично налягане върху функцията на отделителната система, въздействието на водната среда върху кожните нервни рецептори и особено важният физиологичен феномен свързан с факта, че създаващото се отрицателно налягане в гръдния кош при потапяне под вода води до намаляване с около 350 мл/час на кръвния обем на водолаза. Също така от съществено значение при този механизъм е колабирането на периферните съдове, най вече в крайниците, поради студовия фактор, който почти винаги придружава едно водолазно спускане.
  • Изпаряване (евапорация). Това е процес на загуби на течности от организма, най-често свързани с извършването на физически усилия преди водолазното спускане или в интервала между две спускания. Може да се дължи на прекомерно излагане на слънце за получаване на ваканционен тен, високи околни температури, силен вятър и др.
  • Изпотяване. Водолазните спускания са интензивна работа. Дори и при „разходки” по морското дъно, особено ако са на по-голяма дълбочина се изразходва доста енергия. Ако водолазите не са облечени или са с мокър водолазен костюм, те не осъзнават какво количество пот са отделили, защото тя се отмива във водата. Така, че дори  т.нар.  „неактивни”  водолазни спускания могат да доведат до съществено обезводняване на организма.
  • Дишане  на  сух  въздух. При пълнене на водолазните бутилки се стараем да намалим максимално количеството на водни пари в дихателната смес. Така, че при дишането на компресиран въздух се изразходва определено количество телесна вода, за да може той да се овлажни и затопли в горните дихателни пътища преди постъпването му в белите дробове. Също така при акта на дишане се губи значително количество вода под формата на водни пари в издишвания въздух. Това значително може да ускори процеса на дехидратация.
  • Студова експозиция. За да се запази температурата на тялото на водолаза по време на гмуркането става преразпределение на кръвта, като тя се насочва от крайниците и повърхността на тялото към трупа и вътрешните органи. По този начин намаляването на притока на кръв към периферията   всъщност води  до бързо повишаване на кръвното налягане. Тялото се опитва да компенсира това повишаване на артериалното кръвно налягане, като се освободи от течността другаде. Най-лесният, най-бързият и най-ефективен начин, с най-малък разход от метаболитна (енергийна) гледна точка е да се отдели по-голямо количество урина.Този повишен приток на кръв към бъбреците увеличава количеството на отделената  урина. Студовата експозиция потиска и продукцията на анти-диуретичния хормон, известен още като вазопресин, (той  регулира отделянето на урината), което води до увеличаване на обема на отделената урина. Също така, за да се затопли, мускулите на водолаза се съкращават повече (треперене на мускулатурата). Това повишава нуждата от кислород, ускорява се дишането, което отново засилва дехидратацията на водолаза. 
  • Топлинна експозиция. При гмуркане в топли води, горещо време, преди да се е аклиматизирал водолазът при водолазни екскурзии до „топли” дестинации и т.нт. Тук причините за обезводняването са всеизвестни.
  • Хиперкапния. Това е състояние на повишено парциално налягане на въглероден диоксид в тъканите. Тя също намалява производството на  анти-диуретичния хормон и води до загуба на течности и намаляване на плазмения обем на кръвта. В контекста на водолазната практика, хиперкапния може да се получи при хипервентилация, паника, тежка физическа работа, лошо вентилиране на водолазния шлем, работа с ребридери, замърсяване на компресирания въздух за дишане с СО2 и др.
  • Употреба на алкохол. Алкохолът има силно диуретично действие, като въздейства на анти-диуретичния хормон.
  • Употреба на други напитки преди и след водолазни спускания, които увеличават уринирането и може да доведат до обезводняване. Най-популярните са кофеин и таин-съдържащите напитки, газираните напитки, различни билкови чайове (маточина, мечо грозде, коса от царевица и др.), какао и шоколад.
  • Използването на различни медикаменти, които имат диуретичан ефект.
  • Морска болест. Предизвиква повръщане, разстройство, изпотяване.
  • Много често водолазите използващи сухи водолазни костюми и извършващи спусканията от малка лодка умишлено избягват да пият течности преди спусканията, за да намалят нуждата за уриниране. По този начин те се обезводняват значително още преди самото гмуркане.  

     Както споменах тези и още други причини могат да доведат до чувствително обезводняване на водолаза, а това е един доказан рисков фактор за проява на декомпресионна болест. Много автори съобщават за повишения риск от развитие на декомпресионна болест при обезводнени водолази. В мое проучване с водолази извършващи симулирани спускания в барокамера ясно се подчерта по-чувствително образуване на газови  мехурчета във  венозното кръвообращение на водолази, които преди спускането не са се оводнили достатъчно. Самият престой на водолазите в среда под повишено налягане води до съществена дехидратация.
     Дългогодишните ми наблюдения на водолази, които са претърпели инцидент на декомпресионна болест говорят, че почти винаги неадекватният прием на течности присъства в тяхната анамнеза.
     В тази връзка ще дам някои препоръки за поддържане на нормален воден баланс в организма на водолазите и ограничаване на появата на симптомите на дехидратация по време на водолазни спускания: 

  1. Преди водолазно спускане трябва да се пият достатъчно недиуретични напитки (минерална вода, плодови сокове, айран), особено ако времето е топло или са се извършвали физически усилия.
  2. След спускане задължително трябва да се пият течности средно по 1 литър за всеки час под водата. През 15 минути по една чаша. Течности се пият докато се отдели достатъчна по количество ясна, светложълта урина.
  3. В дните на водолазни спускания трябва да се избягват алкохолните и кофеин съдържащи напитки.
  4. Дишайте под водата бавно, ритмично без напрежение.
  5. Избягвайте физическата преумора преди, по време и след спускане.
  6. Поддържайте оптимален топлинен  баланс на организма, без преохлаждане и прегряване.
  7. Не стойте на слънце и вятър преди и след спускания.
  8. Ако използвате лекарства, запознайте се със страничните им ефекти.
  9. Ако не ви „понася” много плаването с лодка, взимайте предварително мерки за профилактика на морската болест (Медрин, Деган, Вомитус-хил).
  10. Ако ви се налага продължителен престой със сух водолазен костюм най-добре е той да бъде с монтирана pee-valve или да използвате памперс за възрастни, за да може да употребявате вода в достатъчно количество.
  11. При по-тежките случаи на обезводняване трябва да се пият минерални соли (Рехидрин и др.) Понякога се налага венозно вливане на течности за коригиране на нарушения воден и електролитен баланс.