Плуването  е  известно  на  човека  от  древни  времена.  При  археологически разкопки датирани от IV хилядолетие преди н.е. са намерени изображения на хора плуващи по начин наподобяващ стиловете кроул и бруст. През годините то се е развивало и е било незаменим начин за поддържане на здравето и източник на емоции и отмора на стотици човешки генерации.
В наши дни се различава плуване с оздравителен, спортен и приложен характер. Плуването за здраве е една от формите на масовата физкултурно-оздравителна работа с населението. Системните занимания с плуване имат закаляващо въздействие, способстват за профилактиката на дихателните заболявания, усъвършенстват физическото развитие на индивида. Плуването за здраве може да се провежда в оздравителни групи, формирани в спортни, учебни и здравни заведения, както и в индивидуален порядък. 
Спортното   плуване   е   един   от   най-масовите   спортове.   Обучението   на спортистите трябва да започне от 5 годишна възраст, а от 9 години се разрешава и участието в състезания.
С приложни цели плуването се използва при преодоляване на водни прегради, в усложнени условия (студена вода, вълни, силно течение, плуване с дрехи и др.) спасяване на давещи се и т.н.
В последните години пред обществото остро стоят проблемите свързани със здравето на подрастващото поколение. Чувства се липсата на възпитание и насочване на младите хора към здравословен и хармоничен начин на живот.
Не оспорвайки комплексността на решенията по тази проблематика по мое мнение, все пак, приоритет трябва да се даде на средствата за физическа култура и спорт. Като сред другите масови спортове безспорно само плуването съчетава възможностите за хармонично развитие на организма, ярко изразена оздравителна насоченост, важно приложно приложение и емоционалната притегателност на водната среда.

 Оздравителен ефект на плуването

Плуването се явява едно от най-ефективните средства за укрепване на здравето и физическото развитие на човека. Известният американски специалист в областта на оздравителните технологии Кенет Купър определя плуването като втория (след ски бягането) по  ефективност  вид  на аеробно  натоварване,  който  също  така въвлича в работа всички основни мускулни групи.
Като доказателство за оздравителния ефект на плуването служат множеството примери, при които след започване на занимания с плуване деца, които са били с недостатъци във физическото си развитие, не само се излекуват, но дори достигат до върхови спортни постижения. Така е било с Дон Фрейзер – шампионка от три Олимпийски   игри,   която   е   започнала   да   се   занимава   с   плуване   след   като   е преболедувала от полиомиелит. Или боледуващият, като малък, от астма Питър ван ден Хугенбанд, който завоюва множество медали от олимпийски, световни и европейски турнири.
Плуването е едно от най-ефективните средства за закаляване на организма и способства за формирането на стабилни хигиенни навици. Температурата на водата винаги е по-ниска от телесната температура, затова когато човек се намира във вода, неговото тяло излъчва с 50÷80 % повече топлина, отколкото, ако се намира във въздушна среда (водата има 30 пъти по-голяма топлопроводимост и 4 пъти по-голяма топлоемкост сравнено с въздуха). Къпането и плуването повишават съпротивлението на организма спрямо въздействието на температурните колебания, изграждат устойчивост към простудните заболявания. Ако плуването се извършва в открити водоеми или басейни, то закаляващ ефект предизвикват и  естествените фактори на природата – слънце и въздух. Заниманията с плуване отстраняват нарушенията в стойката на тялото, плоскостъпието, хармонично развиват всички мускулни групи, особено раменния пояс, ръцете, гърдите, гърба, кръста, корема и краката. 
Особено голямо оздравително и укрепващо въздействие има плуването върху детския организъм. Да плуват може да се обучават дори деца в кърмаческа възраст. Занятията по плуване укрепват опорно-двигателния апарат. Те също така своевременно формират „мускулния корсет” способстващ за добрата осанка и предпазващ от гръбначни  изкривявания.  Развиват  се  такива  качества,  като  издръжливост,  сила, бързина, подвижност в ставите и координация на движенията, отстраняват се възбудимостта и раздразнителността. Децата занимаващи се регулярно с плуване видно се отличават от връстниците си, които не се занимават със спорт. Те са с по-висок ръст, имат по-високи жизнени показатели, гъвкавост, сила, по-малко боледуват от простудни заболявания.
Регулярните занимания с плуване са много полезни за поддържане на жизнения тонус и на възрастните индивиди, особено на тези с наднормено тегло. Както вече се спомена, водата е добър проводник на топлина. Затова само за 15 минутно пребиваване във вода с температура 24°С човек губи около 100 ккал енергия. Иначе казано, за хора в напреднала възраст, които трудно могат да извършват интензивна физическа работа, плуването се явява средство за повишаване на нивото на обменните процеси и възстановяване на жизнения тонус.

 Специфични особености на въздействието на плуването върху човешкия организъм

Плуването представлява уникален вид физически упражнения и се причислява към най-масовите спортове, както в чужбина, така и в България. Специфичните особености на плуването са свързани с двигателната активност във водна среда. При това организмът на човека е подложен на двойно въздействие: от една страна върху него въздействат физическите упражнения, а от друга водната среда.
Тези особености така също са обусловени от физическите свойства на водата: нейната плътност, вискозност, налягане, температура, топлоемкост. Също така влияние оказва и фактът, че при плуване човек се намира в хоризонтално положение.
Въздействието на водата върху организма започва от кожата. Обмивайки тялото на плувеца водата очиства кожата, подобрява нейното хранене и дишане. Също така кожата се подлага на химическо въздействието от намиращите се във водата микроелементи.
Плътността на водата е около 775 пъти по-голяма от тази на въздуха. Това води до затруднение в движението, ограничаване на скоростта и чувствително увеличаване на енергозагубата. При плуване основната мускулната работа се изразходва не толкова за удържане на човека над водата, а за преодоляване на силите на фронталното съпротивление при предвижването напред.
Разходът на енергия при плуване при различните дистанции зависи от тяхната дължина и мощността на извършваната работа. На дистанции от 100 до 1500 метра той средно е в границите от 100 до 500 ккал. 
Налягането което оказва водата възпрепятства вдишването, а при издишане във вода плувецът трябва да преодолява нейното съпротивление. Това води до повишено натоварване на дихателната мускулатура. При плуване се изработва нов автоматизъм на дишане, който се характеризира с намаляване на продължителността на дихателните цикли, увеличаване на честотата и минутния обем на дишане. При това се увеличава белодробната вентилация и виталният капацитет на белите дробове.
При плуване, както вече се каза, влияние върху плувеца оказва голямата топлоемкост на водата и свързаното с това увеличение на енергозагубата. За да се съхрани и поддържа топлинният баланс, се повишава обмяната на веществата. Вследствие на това се усъвършенстват механизмите обезпечаващи температурната хомеостаза (равновесие) в организма. 
И разбира се, анализирайки физиологичните изменения при плуване и влиянието му върху организма, трябва да се отчете и двигателната дейност на плувеца. Тя се влияе и определя от хоризонталното положение на тялото, по-голямото съпротивление при движение, изработването на специфични двигателни автоматизми и нова координация на  движенията.  Необходима  е  строга  последователност  на  работа  на  отделните мускулни групи, като преимуществено се включват мускулите на ръцете и раменният пояс (до 70%) и тези на краката при плуване на бруст. Под влияние на тренировките при плувците много добре се развива мускулната сила и издръжливост.
При плуване основните мускулни групи изпълняват динамична работа и в зависимост от дистанцията те трябва да се адаптират към работа, както в аеробни, така и в анаеробни условия. Освен това, хоризонталното положение на тялото при плуване облекчава работата на сърцето, подобрява разхлабването на мускулите и движението на ставите. 
Също така е необходимо да се спрем и на настъпващите изменения в кръвта. При  престоя  на  човек  във  вода  в  него  се  увеличава  количеството  на  формените елементи в кръвта (кръвните телца): еритроцитите, левкоцитите, хемоглобина. Това се наблюдава дори и след  еднократно пребиваване във водата. Чак  1.5 ÷ 2 часа след занятието състава на кръвта фактически достига до нормалното си ниво. Но при регулярни занимания нивото на формените елементи в кръвта се повишава за продължително време.

 Влияние на заниманията с плуване върху сърдечно-съдовата и дихателна системи и опорно-двигателния апарат

Плуването влияе много благотворно върху сърдечно-съдовата система на човека.
Хоризонталното положение на тялото, цикличните движения на крайниците, дълбокото диафрагмално дишане, налягането, което оказва водата върху подкожното кръвообращение и относително безтегловното състояние, при което се намира тялото когато е потопено във вода – това са някои от факторите които улесняват притока на кръв към сърцето и по същество облекчават неговата работа. В резултат на заниманията с плуване се понижава систолното артериално налягане, повишава се еластичността на съдовете и се увеличава ударният обем на сърцето.
При системно занимаващите се с плуване се забелязва физиологично забавяне на пулса до 60 и по-малко удара в минута. При това сърдечният мускул работи по-мощно и икономично. Усилва се съкратителната способност на мускулите в стената на кръвоносните съдове. Тези положителни изменения в сърдечно-съдовата система водят до по-бързо транспортиране на кръвта, по-добро насищане на тъканите с кислород и активиране на общата обмяна на веществата в организма.
Положителното въздействие на плуването върху дихателната система се заключава  в  активната  тренировка  на  дихателната  мускулатура,  увеличаване  наподвижността на гръдната клетка, увеличаване на белодробната вентилация, виталният капацитет на белите дробове, преминаването на кислорода в кръвта и усвояването му от  тъканите.  При  плуване  участие  в  дишането  вземат  и  най-крайните  участъци  на белите дробове, което намалява застойните явления в тях. Освен това плуването със задържане на дишането, гмуркането и плуването под вода тренират устойчивостта към хипоксия (състояние на намалено количество на кислород в тъканите).
При плуване човек се намира в относителна хидростатична безтегловност, което разтоварва опорно-двигателния апарат от натоварването оказвано от теглото на тялото. Това създава условия за нормализиране на неправилната стойка на тялото, увеличава двигателните възможности и съдейства за тяхното развитие. Показателят на сумарната подвижност на ставите при плувците е по-голям от този на спортистите от другите специалности. Както вече се отбеляза изпълнението на плавателните движения с ръцете и краката въвлича в работа почти всички мускули на тялото, което способства за хармоничното развитие на мускулатурата.
Също така трябва да се отбележи, че при занимания с плуване почти отсъства опасността от травмиране на опорно-двигателния апарат. Както и фактът, че по своите динамични характеристики плуването се явява един от най-достъпните методи за занимаване с физическа култура на хора от различни възрасти, както и за активно спортуване на младежта.

 Влияние на плуването върху нервната и имунната система

Регулярните занимания с плуване се явяват мощен фактор за въздействие върху висшата   нервна   дейност   на   човека.   Действието   на   температурата   на   водата уравновесява процесите на възбуждане и задържане в централната нервна система (ЦНС) и подобрява кръвоснабдяването на мозъка. Обтичайки тялото водата деликатно масажира  нервните  окончания,  които  се  намират  в  кожата  и  мускулите.  Това въздейства благоприятно на ЦНС, успокоява и намалява умората. След плуване човек заспива по-лесно, има по-спокоен сън, подобряват се вниманието и паметта.
Трябва да се отбележи, че приятните асоциации свързани с плуването се отразяват положително на психиката, способстват за формирането на положителен емоционален фон, така необходим в напрегнатото ежедневие.
Заниманията с плуване водят до специфични изменения в кръвта, които повишават защитните свойства на имунната система. Увеличават съпротивлението на организма срещу инфекции, простудни заболявания и въздействието на ниските температури . Плуването е един от най-успешните методи за закаляване на човека.
В обобщение може да се каже, че плуването като двигателна дейност и въздействие върху организма, води до физиологични изменения в почти всички органи и системи, като повлиява изключително благоприятно физическото и психическо развитие на индивида.

 Приложно значение на плуването

„Той не умее да чете и да плува” – така в древна Гърция са говорели за човек, който е бил недостоен да се назовава гражданин. През това време уменията да се чете и да се плува са се разглеждали като символи на разностранно развитата личност.
В наши дни способността да се плува е много важно приложно умение. В тези знойни летни дни хиляди хора са изпълнили плажовете, басейните и бреговете на реки и язовири. Трудно ще се намери човек, който да не изпитва наслаждение от освежаващото и ободряващо къпане. И разбира се особено удоволствие получава този, които може да плува уверено. За съжаление всяка година сме свидетели на печалната статистика на все по-увеличаващ се брой на удавени хора. 
Затова умението да се плува е жизнено необходим навик за човека на всяка възраст. Добре плуващият човек не рискува живота си, когато се намира във вода. Умението да се плува е особено важно за хора, чийто професия или работа е свързана с водната среда – служителите от военния и цивилен флот, рибарите, строителите на хидро-енергийни съоръжения и др. Добре трябва да плуват занимаващите се с гребане, ветроходство, сърфинг, водомоторни спортове. 
Всеки, които не може да плува, оказвайки се на брега на водоем или във водата, подлага на опасност живота си. Затова приоритетно значение придобива овладяването на уменията и прийомите на приложното плуване. Те най-лесно се придобиват в условията на плувните басейни. В тях имаме прозрачна вода, информация за дълбочината, относително не големи размери на водната площ, а също така присъствие на специалисти и инструктори по плуване.

Всичко това способства за ефективното овладяване на следните важни умения и навици на приложното плуване: потапяне и предвижване под вода, гмуркане на дълбочина, търсене на потънали предмети без специална екипировка, научаване на специфичните плувни техники на приложното плуване, извличане на давещ се човек до брега, оказване на първа, долекарска помощ на пострадал във водата човек. 
Накрая  в  отговор  на  въпроса:  защо  трябва  да  плуваме,  искам  отново  да подчертая, че плуването със своето изключително полезно за физическото развитие на организма въздействие, емоционалното удовлетворение от практикуването му със спортен характер и безспорно полезното му приложно приложение го прави едно от най-безценните умения, които може да придобие всеки човек независимо от своята възраст.

д-р Никола Шопов, д.м.

Факт е, че все повече жени в България откриват емоцията на подводните спускания и се сертифицират по различни водолазни системи, като много от тях са перфектни водолази. От гледна точка на водолазната практика физиологията на жената позволява извършването на еднотипни с мъжете натоварвания под водата. Разбира се има малки различия по отношение на физическата сила и издържливост, но за провеждането на стандартни рекреативни водолазни спускания половите различия са несъществени. Но същевременно жените-водолази обикновено се съобразяват с влиянието върху водолазната им практика на някои физиологични състояния, като бременност и менструация, за които често им е неудобно да потърсят съвет от своите инструктори – мъже. Именно даването на отговор на въпроса: Могат ли жените да се гмуркат по време на менструация? – е целта на това кратко мое изложение.

 Краткият отговор е: ДА, могат!

 Много от жените водолази, когато са в цикъл, се притесняват да не би   да   се   провокира   по-силен   кръвоизлив   под   водата,   да   не   би менструалната кръв да привлече вниманието на акули и те да бъдат атакувани под водата, както и от други съображения свързани с менструацията. Тях мога да ги уверя, че водолазните спускания по време на  менструалния  период  са  съвършено  безопасни  и  приемливи,  но  би могло да се вземат някои предпазни мерки.

  Дали акулите ще ме атакуват, ако се гмуркам по време на менструация?

 За радост, акулите не могат да усетят (надушат) вашата кръв и не биха ви преследвали, ако се спускате под водата по време на менструация. Има множество изследвания, които проучват „атаката” на акулите под въздействието на човешка кръв. Акулите може да се появят, да любопитстват, но не стават агресивни от човешката кръв във водата. И съвсем в рамките на шегата: Колко сме се молили да видим някоя акула из топлите морета, а хич не сме се и сетили да примамим към групата ни „за стръв” някоя колежка  в  цикъл. Но  сега малко  по-сериозно;  Факт е, че акулите са по-привлечени от стомашните сокове на рибите (не дори от кръвта им), чиито отделяне „маркира” рибите, особено тези, които са вбезпомощно  състояние  (отделят  повече  стомашни  сокове)  и  ги  правят лесни за атакуване.

 Още   повече,   при   менструацията   жената   губи   само   няколко милилитра кръв на ден. Дори повечето жени забелязват, че кървенето им всъщност спира, когато се спускат под водата, тъй като вагиналният им отвор остава затворен и увеличеното околно налягане спомага на течностите да не изтекат навън.

 Дали водолазното спускането по време на менструация може да увеличи риска от поява на декомпресионна болест?

 Водолазните спускания по време на менструалния цикъл са относително безопасни. Има обаче проучвания, които показват, че водолазните спускания (SCUBA дайвинга) по време на менструация може да увеличат риска от поява на декомпресионна болест. В едно от изследванията е наблюдавано, че жените с почти 2 пъти по-голяма вероятност  могат  да  претърпят  декомпресионна  болест  по  време  на първата седмица от техния менструален цикъл. В допълнение, водолазите- жени, които вземат орални контрацептиви (таблетки за контрол на бременността) с по-голяма вероятност биха развили симптоми на декомпресионна болест, сравнено с тези които не приемат подобни таблетки. Тези проучвания показват известна корелация (връзка) между менструацията и декомпресионната болест, но причините, механизма и т.н не се изяснява. Определено са необходими още изследвания, за да могат да се направят такива категорични заключения. Още повече, че в много голям процент любителските водолазни спускания се провеждат по такива декомпресионни профили, при които на практика появата на декомпресионна болест е голяма рядкост.

 Както казах, причините и аргументите, че жените в цикъл са подложени на по-висок риск от поява на декомпресионна болест са много дискутабилни и неизяснени. Достатъчно е да се каже, че физиологичните

промени настъпващи по време на менструация изглежда могат да направят процесът на елиминиране на азота от тъканите на водолаза по-малко ефективен. Би могло да се има предвид също, че менструацията би могла да доведе до дехидратация (обезводняване), която е добре познат провокиращ фактор за поява на декомпресионна болест.

Така, че бих посъветвал жените водолази, когато са в цикъл, да провеждат спускания с по-консервативни профили. Това включва да извършват по-малко, по-къси и по-плитки без-декомпресионни спускания, като не забравят да правят „сейфти стоп”, сравнено със спусканията които могат да извършват през останалия период на месеца.

 Гмуркане при наличие на дисменорея (остър предменструален синдром):

 Някои жени-водолази изпитват промяна в проявите на предменстуалния синдром и менструацията. Други чувстват краен физичен дискомфорт. Водолазното спускане със спазми и болка е много ужасно. Бъдете внимателни или не се спускайте, ако опитът ви показва, че имате дисменорея или промяна в усещанията преди и по време на менструация.

 Контрол над кръвотечението:

 По време на менструация жените-водолази може да имат грижа или да изпитват известни проблеми с кръвотечението, когато провеждат водолазни спускания от лодка. Както казах, под водата на повечето жени кръвотечението спира. Вагиналният отвор е в колапс и нито вода или телесни течности могат да влизат или излизат от човешкото тяло. В допълнение, почти всички водолази са облечени в мокри костюми, които ограничават циркулацията на водата. Така, че евентуалното изтичане на течности, най-вероятно, ще остане вътре в неопрена.

 Обаче, водолазът по време на нейният цикъл може да се нуждае от контрол на кръвотечението и загуба на течности на повърхността, преди и след водолазното спускане. Тампоните вършат много добра работа за контрол на телесните течности и могат да се използват по време на водолазното спускане. В действителност, тъй като вагиналният отвор обикновенно е затворен по време на гмуркането, тампонът вероятно няма да се намокри под водата. Но същото не може да се каже за конеца за изваждане, особено, ако се случи по-затруднена ситуация изискаваща по- голямо раздвиждане на краката. Намокреният конец на тампона може да просмуче и улесни изтичането на телесните течности навън след края на водолазното спускане. Затова е желателно, ако е възможно веднага след спускането да се смени тампонът.

 В заключение: водолазните спускания по време на менструация не крият  съществен  риск  за  жената,  като  е  необходимо  само  тя  да  се съобразава с някои малки неудобства и лични физиологични фактори.

 д-р Никола Шопов