Факт е, че все повече жени в България откриват емоцията на подводните спускания и се сертифицират по различни водолазни системи, като много от тях са перфектни водолази. От гледна точка на водолазната практика физиологията на жената позволява извършването на еднотипни с мъжете натоварвания под водата. Разбира се има малки различия по отношение на физическата сила и издържливост, но за провеждането на стандартни рекреативни водолазни спускания половите различия са несъществени. Но същевременно жените-водолази обикновено се съобразяват с влиянието върху водолазната им практика на някои физиологични състояния, като бременност и менструация, за които често им е неудобно да потърсят съвет от своите инструктори – мъже. Именно даването на отговор на въпроса: Могат ли жените да се гмуркат по време на менструация? – е целта на това кратко мое изложение.

 Краткият отговор е: ДА, могат!

 Много от жените водолази, когато са в цикъл, се притесняват да не би   да   се   провокира   по-силен   кръвоизлив   под   водата,   да   не   би менструалната кръв да привлече вниманието на акули и те да бъдат атакувани под водата, както и от други съображения свързани с менструацията. Тях мога да ги уверя, че водолазните спускания по време на  менструалния  период  са  съвършено  безопасни  и  приемливи,  но  би могло да се вземат някои предпазни мерки.

  Дали акулите ще ме атакуват, ако се гмуркам по време на менструация?

 За радост, акулите не могат да усетят (надушат) вашата кръв и не биха ви преследвали, ако се спускате под водата по време на менструация. Има множество изследвания, които проучват „атаката” на акулите под въздействието на човешка кръв. Акулите може да се появят, да любопитстват, но не стават агресивни от човешката кръв във водата. И съвсем в рамките на шегата: Колко сме се молили да видим някоя акула из топлите морета, а хич не сме се и сетили да примамим към групата ни „за стръв” някоя колежка  в  цикъл. Но  сега малко  по-сериозно;  Факт е, че акулите са по-привлечени от стомашните сокове на рибите (не дори от кръвта им), чиито отделяне „маркира” рибите, особено тези, които са вбезпомощно  състояние  (отделят  повече  стомашни  сокове)  и  ги  правят лесни за атакуване.

 Още   повече,   при   менструацията   жената   губи   само   няколко милилитра кръв на ден. Дори повечето жени забелязват, че кървенето им всъщност спира, когато се спускат под водата, тъй като вагиналният им отвор остава затворен и увеличеното околно налягане спомага на течностите да не изтекат навън.

 Дали водолазното спускането по време на менструация може да увеличи риска от поява на декомпресионна болест?

 Водолазните спускания по време на менструалния цикъл са относително безопасни. Има обаче проучвания, които показват, че водолазните спускания (SCUBA дайвинга) по време на менструация може да увеличат риска от поява на декомпресионна болест. В едно от изследванията е наблюдавано, че жените с почти 2 пъти по-голяма вероятност  могат  да  претърпят  декомпресионна  болест  по  време  на първата седмица от техния менструален цикъл. В допълнение, водолазите- жени, които вземат орални контрацептиви (таблетки за контрол на бременността) с по-голяма вероятност биха развили симптоми на декомпресионна болест, сравнено с тези които не приемат подобни таблетки. Тези проучвания показват известна корелация (връзка) между менструацията и декомпресионната болест, но причините, механизма и т.н не се изяснява. Определено са необходими още изследвания, за да могат да се направят такива категорични заключения. Още повече, че в много голям процент любителските водолазни спускания се провеждат по такива декомпресионни профили, при които на практика появата на декомпресионна болест е голяма рядкост.

 Както казах, причините и аргументите, че жените в цикъл са подложени на по-висок риск от поява на декомпресионна болест са много дискутабилни и неизяснени. Достатъчно е да се каже, че физиологичните

промени настъпващи по време на менструация изглежда могат да направят процесът на елиминиране на азота от тъканите на водолаза по-малко ефективен. Би могло да се има предвид също, че менструацията би могла да доведе до дехидратация (обезводняване), която е добре познат провокиращ фактор за поява на декомпресионна болест.

Така, че бих посъветвал жените водолази, когато са в цикъл, да провеждат спускания с по-консервативни профили. Това включва да извършват по-малко, по-къси и по-плитки без-декомпресионни спускания, като не забравят да правят „сейфти стоп”, сравнено със спусканията които могат да извършват през останалия период на месеца.

 Гмуркане при наличие на дисменорея (остър предменструален синдром):

 Някои жени-водолази изпитват промяна в проявите на предменстуалния синдром и менструацията. Други чувстват краен физичен дискомфорт. Водолазното спускане със спазми и болка е много ужасно. Бъдете внимателни или не се спускайте, ако опитът ви показва, че имате дисменорея или промяна в усещанията преди и по време на менструация.

 Контрол над кръвотечението:

 По време на менструация жените-водолази може да имат грижа или да изпитват известни проблеми с кръвотечението, когато провеждат водолазни спускания от лодка. Както казах, под водата на повечето жени кръвотечението спира. Вагиналният отвор е в колапс и нито вода или телесни течности могат да влизат или излизат от човешкото тяло. В допълнение, почти всички водолази са облечени в мокри костюми, които ограничават циркулацията на водата. Така, че евентуалното изтичане на течности, най-вероятно, ще остане вътре в неопрена.

 Обаче, водолазът по време на нейният цикъл може да се нуждае от контрол на кръвотечението и загуба на течности на повърхността, преди и след водолазното спускане. Тампоните вършат много добра работа за контрол на телесните течности и могат да се използват по време на водолазното спускане. В действителност, тъй като вагиналният отвор обикновенно е затворен по време на гмуркането, тампонът вероятно няма да се намокри под водата. Но същото не може да се каже за конеца за изваждане, особено, ако се случи по-затруднена ситуация изискаваща по- голямо раздвиждане на краката. Намокреният конец на тампона може да просмуче и улесни изтичането на телесните течности навън след края на водолазното спускане. Затова е желателно, ако е възможно веднага след спускането да се смени тампонът.

 В заключение: водолазните спускания по време на менструация не крият  съществен  риск  за  жената,  като  е  необходимо  само  тя  да  се съобразава с някои малки неудобства и лични физиологични фактори.

 д-р Никола Шопов